Планирам до края на седмицата да направя една бърза равносметка на последната около половин година – постигнати успехи, посрещнати проблеми, бъдещи (краткосрочни) цели. Засега само откъм физическото ми развитие, че по-лесно се измерват нещата с цифри. Ще ми подейства освежаващо, да видя откъде съм тръгнала и къде съм стигнала, да погледна по-голямата картина.

Миналата седмица Милко ми записа снимките от фитнес ваканицята, т.е. отпреди малко повече от 6 месеца. Стана ми готино, докато ги гледах. Посмях се от сърце. Хубаво си беше на фитнес ваканицията, дори с кошмарния хотел в уравнението. Развеселих се и като видях как съм изглеждала по онова време (особено по бански, брррр). Направо си позволих малко гордост, затова че в момента имам доста различен силует.

Следващата снимка е точно от ваканцията. Едно знаменателно начало, първа среща с тежестите в прекрасния “Fit City Gym” (Бургас). Милко ме учи как се прави “лежанката на Милко”. Дъмбелът, мисля, че тежеше колосалните 5 килограма. А всичко е толкова замъглено и разфокусирано, защото усилието от моя страна е огромно. Към момента, без особени проблеми, правя същото упражнение с 10-килограмов дъмбел, а пък все ме е яд, че не прогресирам достатъчно бързо. Равносметки си трябват, за да се освести човек.

Онзи един час, прекаран сред щанги и дъмбели си беше напълно достатъчен, за да се зарибя необратимо.

А какъв е аналогичният израз на “бензин в кръвта”, когато става дума за трениране с тежести?