януари 19
„Eдно момче непрекъснато се чешело по главата. Баща му го погледнал един ден и попитал:
- Сине, защо непрекъснато се чешеш по главата?
- Ами – отговорило момчето, – предполагам, защото единствено аз знам, че ме сърби.
Това е вътрешно чувство! Само ти знаеш. Никой друг не може да знае. Това не може да се наблюдава отвън. Когато имаш главоболие, само ти знаеш – не можеш да го докажеш. Когато си щастлив, само ти знаеш – не можеш да го докажеш. Не можеш да го поставиш на масата всеки да го види, да му направи дисекция, да го анализира.
Всъщност вътрешното чувство е толкова вътрешно, че дори не можеш да докажеш, че съществува. Ето защо науката непрекъснато го отрича, но това отричане е нечовешко. Дори и ученият знае, че когато почувства любов, той има едно вътрешно чувство. Нещо има. Това не е някакъв предмет, някакъв обект, и не е възможно да се покаже на другите – но въпреки това го има.
Вътрешното чувство си има своя собствена валидност. Но поради научното образование хората са загубили вяра в своето вътрешно чувство. Те се осланят на другите. Толкова много зависиш от другите, че ако някой ти каже: „Изглеждаш много щастлив“, започваш да се чувстваш щастлив. Ако двадесет човека решат да те направят нещастен, те могат да те направят нещастен. Просто трябва да повтарят цял ден -винаги когато ги срещнеш, те трябва да ти казват: „Изглеждаш много нещастен, много тъжен. Каква е причината? Да не би някой да е умрял или нещо такова?“ И ти ще започнеш да подозираш: толкова много хора ти казват, че си нещастен, сигурно си такъв.
Ти зависиш от мненията на хората. Толкова много си зависил от мненията на хората, че си загубил всички следи на своето вътрешно чувство. Това вътрешно чувство трябва да се преоткрие, защото всичко, което е прекрасно, всичко, което е добро и всичко, което е божествено, може да се почувства само с вътрешното чувство.
Спри да се влияеш от мненията на хората. По-скоро започни да се вглеждаш… позволи на твоето вътрешно чувство да ти казва някои неща. Доверявай му се. Ако му се доверяваш, то ще израства. Ако му се доверяваш, ще го подхранваш, то ще става все по-силно.“
– Ошо, „За смелостта“